Луд

Студ и мрак ядат

– не спират се.

Разбира се възнасят смут

– кръгът в живота свива се

из дланите на нечий луд.

След миг един провиква се

„Нарамвай бе, не спирай се”

Разбира се, викът е чут-

понасям се и свивам се,

кръгът из мен, а в мене луд.