Луд

Студ и мрак ядат – не спират се. Разбира се възнасят смут – кръгът в живота свива се из дланите на нечий луд. След миг един провиква се „Нарамвай бе, не спирай се” Разбира се, викът е чут- понасям се и свивам се, кръгът из мен, а в мене луд.

Back to Top