Етикет: стих

Когато Животът ти дава лимон,казват – направи си лимонада!Но е отложен свежият купони всеки празник, който му приляга.Затварят се прозорци и врати.Какви обети сме дарили?Кой на кого и колко ли дължи?Кои са ближните най-мили?Вселената играе пак свирепо.На сцената представят се съдби.Герои, мъка, вяра в миг просветват.Достоен, смел. Там ли си …

Студ и мрак ядат – не спират се. Разбира се възнасят смут – кръгът в живота свива се из дланите на нечий луд. След миг един провиква се „Нарамвай бе, не спирай се” Разбира се, викът е чут- понасям се и свивам се, кръгът из мен, а в мене луд.