Дойдохме при Кики Перото,Ники и Васко Дагама!Останахме повече щото,приятно е, дума да няма. Изчистихме, спретнахме бърже,Едвам не се скарахме даже.Перото успя да ме върже,та той басейна да маже. Седнахме сетне да хапнеми ето ни тука шестима.На масата сладко, солено,язък, тука нямаше рима. Освен че ще дойдем отновои с кемпери пътя …
Прогнозата говори – идва буря!Облаци и силни ветрове.Опитваш се съдбата да притуришзад вярата във нови светове… Прозорците залостваш здраво.Обличаш се и взимаш дъждобран.Реалността във бяло оцветяваш,денят си – правиш го засмян. И включваш музика, приятели, цветя…Срещу прогнозата се биеш здраво.Не искаш да приемеш таз съдба,която само мрак ти обещава. А …
В началото бе Словото!Мълчанието после победи.Умряха истинските думи.Сред хората мощта им се стопи.На словото магическата сила,човек ограби, грубо поруга.Превърна думите в безропотна робиня,във кикот глух, в безсмислена игра.Превърна ги в прикритие и бягство,в оратори, от глас лишени.И от извършеното светотатство,душата млъкна, тежко наранена.Затрупан с истини лъжовни,на самота човекът се ориса.Сред …
Далеч от въздух под налягане е Повелителят на ветровете. Дори да не търпи отлагане, трудно ще го разберете… Той огъня със страст разпалва. Събужда най-заспалите вълни. Земята – във върхушка се преражда, щом вятърът така реши. Любов и вино… Танц неспирен. И търсещ, и намиращ, и красив. Приятел – откровен и силен. …
Само не ми говори за любов… Защото алкохолът, миналото и настоящето не се смесват. Знаеш ги онези срещи. С човек от миналото, с когото няма бъдеще, но пък без него така да не ти се стои в настоящето… Среща, за която определяте време, и оттам нататък тя започва да определя …
Има такива процепи във времето,секунди преди да падне вечерта,минута преди лятото да остане на някоя от гарите,чието име никога няма да си спомниш. Има такива процепи, в които,как да кажа…Светът не е от този свят.
Когато Животът ти дава лимон,казват – направи си лимонада!Но е отложен свежият купони всеки празник, който му приляга.Затварят се прозорци и врати.Какви обети сме дарили?Кой на кого и колко ли дължи?Кои са ближните най-мили?Вселената играе пак свирепо.На сцената представят се съдби.Герои, мъка, вяра в миг просветват.Достоен, смел. Там ли си …
Студ и мрак ядат – не спират се. Разбира се възнасят смут – кръгът в живота свива се из дланите на нечий луд. След миг един провиква се „Нарамвай бе, не спирай се” Разбира се, викът е чут- понасям се и свивам се, кръгът из мен, а в мене луд.
Като главен герой в собствената си реалност бях твърдо решен да открия верния за мен път. На моменти си мислех, че израстването в материалния корпоративен свят и в духовния може да вървят успоредно. С времето започвах да разбирам, че те взаимно се изключват именно заради жаждата на обществото да консумира …
Усетих забързващо движение. В синхрон със случващото се всичко в мен се преобърна. Вече не се чувствах отпаднал, тялото бушуваше. Ужасните звуци от удари на метал и дърво пронизваха съзнанието ми и аз безпомощно се опитвах да направя нещо. Но вече беше късно. Сякаш всичко бе загубено и само времето …
